Тук няма велики философски открития и съм сигурна, че това, което ще прочетеш по-долу ти вече знаеш дълбоко в себе си, че е така. Нека обаче, тези сентенции послужат за размисъл през този ден.

   Най-великото чудо на света не са седемте чудеса, нито ако възкръсне мъртвец, нито безкрая на вселената или за каквото и друго да се сетим... Най-великото чудо е тази любов на Твореца, заради която Той остави Своята слава в небесата, превъплати се в човешки образ и изстрада изкуплението на своето творение – човека !

   Няма по-страшна от духовната слепота. Колкото до телесната – тя е само един дефект на материята.

   Пирамидите на великите фараони се рушат от времето и богатствата от украсените гробници на някогашните владетели се ограбват от иманяри... Нека помислим какво можем да вземем със себе си във вечността.

   Истинските сила и красота цъфтят в доброто и обичащо сърце.

   Често си мислим, че Вечният Бог стои на галактични разстояния от нас и не се вълнува с нашите вълнения. Ако все пак решим да го потърсим, изненадващо ще открием, че съвсем не е така.

   Истинската любов е себежертвена – в това се състои величието й.

   Дали осъзнаваме достатъчно добре колко много е дал Създателят за нас, и колко малко се иска да направим ние – да приемем Неговият Дар (Единородният от Отца).

   Достоевски е казал:” Красотата ще спаси света”. Аз мисля, че няма нищо по-красиво от внимателните взаимоотношения между хората. Красота като тази наистина се ни спаси да не озвереем.



   Който живее живота си с едничката цел да трупа богатства, нека помисли ще може ли с тях да си купи  вечен живот, когато смъртта похлопа на вратата му.

   Спомените, били те хубави или лоши, оставят трайна диря в съзнанието на човека и повлияват живота му. Нека внимаваме какъв спомен ще оставим ние след себе си у хората около нас.

   Благородното сърце обича мъдростта и тя с удоволствие присяда при него.



   Най-големият подарък, който можеш да направиш някому е да му подариш сърцето си изпълнено с обич.

   Нека не пропускаме да се радваме на всеки миг от живота си, защото е единствен и неповторим.

Какво е щастие? Мисля си, че е по-скоро вътрешно задоволство от удовлетворена емоционална потребност, отколкото абстрактна идея за нещо,  което очакваме да ни намери или ние самите търсим неизвестно къде.





   Няма нищо по-безсмислено от един безсмислено пропилян живот.

   Понякога сънищата са като реални, а реалността като сън. Нека обаче внимаваме да не проспим живота си и се събудим изведнъж във вечността.

   Няма идеални хора, има идеализирани представи за тях.

   Трудностите не идват в живота ни, за да ни унищожат, а за да ни направят по-силни.

   Истинският мир не е в синьото безоблачно небе на слънчевия ден, а в близостта до любящото сърце на  Спасителя, дори и в най-страшната житейска буря.

   Казват, че думата дупка не прави. Може би, но пропаст със сигурност.

   Безкрайна вселена е сърцето и само Безкрайният може да го обходи и опознае.

   Когато падаме нека помним, че обичайното ни място не е долу ниско на земята, затова нека съберем сили и се изправим отново.

   Казват: "Няма не наказано добро". А дали този, който е избрал да изживее живота си с омраза не наказва жестоко най-вече сам себе си!?

   С каквото е изпълнено сърцето ни, това изтича навън от нас. Нека внимаваме с какво пълним себе си, за да не би да се задавим от твърде много горчивина.

   Безизходицата не е път без изход, а път към Бога

   Когато всички пътища на света се свършат, остава единствено Пътят – Христос. Той казва: “Аз Съм Пътят, и Истината и Животът... ”.

   Казват че в спора се ражда истината. Истинската Истина съществува от вечността и е напълно независима от нашите гледни точки и мнения. Христос казва:”Аз Съм  Пътят, Истината и Животът...”. Колкото до споровете - в тях се ражда много омраза и гняв.



   Свикнали сме да мислим, че щом дишаме, значи сме живи. Христос казва:”Аз Съм Пътят, Истината и Животът”. Ако някой е отделен от Живота, това, че диша съвсем не означава, че е жив наистина. 

   Може ли един народ да благоденства ако е загърбил моралните ценности, понеже те са в основата на истинското благополучие – духовното?!

   Никой не може да види Човекът в тебе, ако се взираш единствено в себе си.

   Внимавай да не седнеш на камъка на отчаянието и самосъжалението, защото от него трудно се става после.

   В пъстрата житейска картина можем сами да изберем сюжета и тоналността на цветовете, но не и техниката, с която Художникът ще работи върху нас.

   Казват, че надеждата умира последна. Важно е обаче в кого и в какво я полагаме ако не искаме да останем излъгани.

   Ако живеем само с миналото или неспирно мечтаем за бъдещето, рискуваме да пропуснем да изживеем настоящето и да му се насладим. Тогава може да се окаже, че сме загубили и миналото, и бъдещето си. 

   Както без светлосенки една картина губи колорит и форми, и изглежда безидейно-празна, така и в човешкия живот ако липсва онова редуване на радостни и тъжни мигове, то той ще е скучен, еднообразен и безсмислен.



   Няма по-голям бедняк  от този, който не може да обича.

   Усмивката е малък слънчев лъч, който си играе на слънчево зайче върху твоето лице.

   Сълзата търкаляща се по лицето ти не е ли Божията милувка за теб, в мига, когато си тъжен?

   Хората, които смятат, че нямат пороци, не забелязват, че всъщност нямат и добродетели. Нека не допускаме да се изживяваме като богове, а да се вглеждаме в себе си и с критично око, поне от време на време.

   Най-хубавото на хубавия ден е, че на тебе ти е хубаво.

   Ако изгубиш някъде усмивката си, не очаквай тя сама да те намери.

   Кой казва, че Бог не е дал крила на Човека, с които да лети? А мечтите за какво са ни?!



   Казват, че тишината лекува. Само че понякога от тишината много боли.



   Най-високата планина е тази, която не можеш да покориш.

   За кривото колело всички пътища са криви.



   Няма по-храбър от този, който може да надвие собствените си страхове. 

   Човечеството като гост седи и се гощава обилно на трапезата поднесена му от Твореца, но категорично отказва да забележи присъствието на Домакина

   Иисус Христос казва, че ако не се оприличим на децата – тъй искрени и чистосърдечни, няма да влезем в Небесното Царство. Нека не губим Детето в себе си, иначе как ще успеем да минем през тясната Порта?!

   Добрият учител и добрият ученик са истинско благословение един за друг,

   Както пътеките се срещат, вървят заедно или се разминават, така се случва и с нас – хората. Нека не пропускаме обаче при всяка среща с някого да обогатим себе си с нещичко взето от неговата душевност, както и да оставим следа от нас – спомен, от който той да се усмихва.

  Най-ценните неща не се купуват с пари.



   Казват, че който пее, зло не мисли. Всъщност, наистина хубавата песен се ражда в едно чисто и благородно сърце.



   Най-хубавото на хубавия ден е, че на тебе ти е хубаво.

   Със сигурност живота на земята щеше да е по-различен ако всички изпълнявахме Божията заповед да се обичаме взаимно. Следователно всичките ни беди, страдания и несправедливости, които понасяме са заради непослушанието ни към Бог.

   Ако решиш да направиш не поискано добро, бъди готов то да остане недоразбрано и неоценено.

   Героите са обикновени хора, които правят необикновени неща, защото са надмогнали собствените си страхове и предразсъдъци.



   Най-добре можем да се огледаме в „огледалото” наречено Библия и да му се доверим напълно по отношение на това, как изглеждаме в него.



   Защо се огорчаваш от това, че някой говори лъжливи и обидни думи по твой адрес? Нали това не се отнася за теб?!



   Разбрах кое е важното в живота: надежда не загубвай във беда, обичай хората и вярвай във доброто, и радвай се на малките неща!



   За уморения пътник всички пътеки са безкрайно дълги.



   Учудващо е, че не забелязваме красотата на преизобилстващото около нас всеки ден, а търсим да се възхищаваме на рядкостите, които може през живота си изобщо да не зърнем.  

   Струва ли си да се тревожиш, ако така или иначе не можеш да промениш дадени обстоятелства. По-добре остави всичко в ръката на Всемогъщия Бог. Нека обстоятелствата се тревожат, че не могат да те променят. 

   Изгубиш ли човечността си не се сърди на другите, че не те считат за човек.



   Не големите мускули правят човека силен, а силният дух, който има в себе си.



   Когато думите ти се леят като буен планински поток има голяма опасност да се получи словесно наводнение, което да потопи и удави взаимоотношенията ти с хората около теб.



   Когато слушаш внимателно най-добре чуваш всичко.



    Казват, че когато двама се карат, третият печели. Мисля - най-често си спечелва не друго, а плесниците.

   За да промениш обстоятелствата около теб, трябва първо да промениш себе си.



   Този, който съгражда е по-силен от този, който руши. 

   Най-добрият учител е самият живот, а най-добрият ученик  е този, който умее да си взема поуки и се старае да не повтаря грешките си.

  Когато говориш много, съвсем не означава, че ще успееш да кажеш най-същественото.

    Всеки от нас живее в свой собствен и неповторим свят, специфичен само за него и различен от този на другите. И всеки има право на това. Затова нека се уважаваме и ценим взаимно. 

   Живота има удивителната способност наред с горчивите хапове да ни поднася и по някое сладко залъче усмивка.  Дали обаче можем да го отркием, разпознаем и най-вече да усетим сладостта му?!

   Няма незаменими хора, но има незаменими приятели.

     Кога помниш и кога забравяш някого? Мисля, че разликата се състои само в това дали даден човек е оставил следа в душата ти.

   Ако луната се плашеше от тъмнината и не искаше да свети през нощта, какво щеше да стане с тези, които имат нужда от светлината й нощем?