"...Да, бързаш зная, но ако решиш

да спреш задъхан до триножника,

аз моля те за миг да помълчиш –

почива там душата на художника.

Не бърза тя, не чува, нито пита,

в платното виж – там времето е спряло.

какво от туй, че вънка си прелита

животът като бързащо махало.

Нали художникът разголил си душата

в картините си пази красотата?!"